Kullanıcı:Kessarevo/deneme tahtası

1984-1989 yılları arasında Bulgaristanda bir kaç defa Türk tehcirleri yaşanmıştır. Bunların ilk 1984-1989 Mayıs ayında kadar yaşanılan tehcirler aydın olarak görülen ve Asimmilasyona karşı durabilcek Türkleri kapsamaktaydı. 1989 Eylül-Kasım arası gerçekleşen diğer tehcir ise, Türklerin ağırlıklı olarak yaşadıkları bölgeleri Bulgarlarştırma amacı taşıyordu. Bu tarz tehcirler, Komünist Bulgaristanın tarihinde ilk değildi ve daha öncesi Pomaklara karşı da yapılmıştı. Özellikle 1950-51 yılları arasında yaşanılan Türk göçü ardından, nüfus kaybeden bölgelere Pomaklar yerleştiriliyordu.

Türkleri tehcir etme planları

Замисълът не е нов и прецедентите са още в събитията около първата изселническа вълна от 1950 – 1951 г. Идеята е посята във вече цитираното становище на Георги Димитров от януари 1948 г. и развита в също така споменатия доклад на Добри Терпешев от края на юли 1949, който обосновава разрешението за безпрепятствено изселване в Турция (вж. I.1). Терпешев предлага създаването на орган към правителството, натоварен да разработи „конкретен териториално-производствен план и конкретен план… откъде да вземе хора за заселване, какви мероприятия да направим, за да привлечем тези хора, и пр.“128. Последвалото партийно постановление предвижда при отказ на Турция (позицията ѝ все още не е оповестена) „до края на годината да се организира изселване на турците от пограничните околии в северните райони на страната. То да стане на етапи и по групи, като най-напред бъдат изселени всички турци реакционери и подстрекатели. В същото време да се организира преселването на необходимото число българско население, разбиращо от обработка на тютюна, което да обезпечи прибирането на тазгодишната тютюнева реколта и по-нататъшното сеене на тютюна в тия райони“129. Българите, които ще се настанят в опразнените погранични села, трябва да са строго категоризирани и филтрирани.130 Докато за вътрешното движение на турското население не се приема друг механизъм освен принудително разселване по административен път, то за българското (извън посочените категории) е оставено известна възможност за доброволна миграция, мотивирана от съответни привилегии и помощи (безплатен превоз, безвъзмездно отстъпване на земя, безлихвени заеми и пр.). При всички случаи, замислената акция се разглежда пакетно, като координирано етническо прочистване на южната граница от чужд елемент (изселен навън или в други части на България) и заместването му от „благонадежден, роден“. Правени са и приблизителни разчети за цената. В края на 1949 г. се смята, че на мястото на напусналите турци ще могат да се настанят 78 517 българи. Предвидените средства за осигуряване на логистиката са по-щедри за очакваните българи (115,1 млн. лв.; допустими 1000 кг багаж да домакинство), отколкото за изселващите се турци (85,4 млн. лв.; 500 кг багаж на домакинство).131 Така, както през 1985 г. режимът ще съпровожда насилието с комплексни програми и щедри обещания за благоденствие, през декември 1949 г. той вече оптимистично анонсира очакваните парични потоци, които – по собствено признание – са без покритие. Разликата е, че ако в началото на „Възродителния процес“ розовите перспективи са адресирани до турците, които ще видят коренно преобразено битието си в родните си места, то в началото на 50-те години те визират българите, призовани да запълнят опразнените от турци територии. На заселниците се обещават „по-добри условия за живот и развитие“, „бърз ремонт на някои съществуващи жилищни сгради“, „строеж на около 422 нови, модерни и масивни обществени постройки, които да красят селищата и служат като пример за подражание от населението“, водоснабдяване, електрификация, пътища, мелиоративни мерки и залесяване (най-голямото перо, половината от цялата сума)…: всичко 10,1 млрд лв. за десет години, но при покриване на около 1/3 от тези разходи с безплатен труд на местното население и при признат недостиг на бюджетните кредити за въпросните околии през 1950 г

PMS 5/28 Şubat 1986

Така се стига до един от най-мащабните проекти на силово социално инженерство, какъвто е ПМС 5/28 февруари 1986 г. „за планомерно разпределение на трудовите ресурси между окръзи и селищни системи и за националните обекти през IX петилетка и до 2000 г.“

Лансират идеята все още предпазливо, но тя очевидно присъства в по-дългосрочните им планове под формата на обичайна за полицейското мислене комбинация от целенасочена принуда и (полу) спонтанни процеси. На съвещание при министъра на вътрешните работи в края на май 1985 г. един от участниците споделя, че „по отношение на разселването все още органите са в подготвителен период. Нашето мнение... е, че [то] трябва да бъде осъществено в някои райони на базата на икономическите мерки. Има се предвид Кърджалийският район… Те и сега по естествен път са намерили работа в различни райони на страната го скоро след това е направена първата крачка за институционализирано разширяване на обсега на административното изселване чрез приетия на 12 юли 1985 г. от Бюрото на Министерския съвет проектоуказ „за вътрешно преселване н отделни лица и семейства“.136 Той фактически суспендира конституционния ред, въвеждайки елемент на извънредно положение. Съгласуван е с широк кръг ведомства (Прокуратура, Министерство на правосъдието, НАПС, профсъюзи, ОФ и др.), сред които изненадващо не влиза МНО.

Гвоздеят в указа е, че се допуска преселване да бъде предприемано „и от съображения за сигурността на страната и на обществения ред“, доколкото ситуацията налага „наред с другите мерки да се създаде правна възможност (курсивът е мой, Р. А.) за вътрешно преселване и заселване на отделни лица и семейства“. Политическата цел в контекста на току-що завършилата промяна на имената е видима в указанието да не се допуска „създаване на нови селища или квартали с компактни маси от преселени лица“

“ Изпълнението е възложено на централна комисия към правителството (която определя районите и категориите лица за преселване и заселване) и на окръжни комисии.

Указът отваря вратата за преки намеси в едрата демографска картина. Въпреки че той се цели непосредствено най-вече в евентуални прояви на съпротива от турците, достатъчно общата редакция го прави приложим към всякакви случаи. Записано е, че се него се „урежда преселване на отделни лица и семейства от гъсто населени или с неблагоприятни икономически условия райони и заселването им в други райони на страната“. Тази икономическа маскировка може да послужи за най-различни проекти на насилствени социални манипулации. Неслучайно в текста са включени алинеи, предвиждащи трудоустрояване, обезщетяване, предоставяне на жилища и други имоти на преселените, т.е. перспектива за стопанско интегриране, а не само остракизъм в новото местоживеене.

Действително няколко месеца по-късно властта пристъпва към коронното си начинание в тази посока, което пряко произтича от водената асимилационна кампания. Поверителното ПМС 5/28 февруари 1986 г.138 отново е облечено в икономическа форма и пак използва евфемизми Но истинските му политически цели са толкова амбициозни, че стопанското измерение вече не може да е само прозрачно прикритие както в указа от предходната година. Постановлението планира завихрянето на съвсем реални човешки потоци, а калибърът на предлаганите мерки неизбежно засяга по-широка гама от макроикономически и демографски (не)равновесия. То повдига (в различен мащаб) въпроси, които катастрофично ще излязат на преден план през лятото на 1989 г. Все още се мисли за (до голяма степен принудително) вътрешно движение между окръзите.

Документът е от образците на планово мислене и действие, комбиниращ конкретни директиви със съпътстваща гръмка дългосрочна програма. В него няма препратки в явен вид към „Възродителния процес“, каквито присъстват в протоколите на обсъждането му, но връзката е ясна. Съдържанието до голяма степен възприема (някъде и коригира) мерките за районите на турското малцинство, приети в началото на 1985 г., като тук техниките са пренесени в национален мащаб. Използват се добре познатите лостове за привличане на работна сила (в частност квалифицирана): еднократни парични помощи за настаняване и осигуряване на жителство (при ангажимент, че ще живеят на новото място най-малко 15 години); настаняване в държавни жилища и закупуването им с предимство; настаняване на децата в детски градини; осигуряване на фураж за добитъка; компенсиране от бюджета в течение на 5 години на евентуални по-ниски заплати на новото работно място и пр. Основната финансова облага е отпускането на преференциални и субсидирани заеми от ДСК за строеж, покупка, ремонт и обзавеждане на жилище или за личното стопанство, при които не се изисква първоначална вноска, лихвите са за сметка на бюджета, а остатъчната сума след 15 г. се опрощава.1

Същината на постановлението се проявява много по-отчетливо в съпътстващата го програма (вж. Таблица 8).141 Тя въвежда идеологически непривичното понятие „относително излишно трудоспособно население“ и прокарва деление на окръзите в страната на такива с „относителен излишък“ и с „недостиг на трудови ресурси“ до 2000 г. Макар и представен като проект с национални цели, разчетите показват, че става дума за целенасочено преливане на работна сила (население) от районите, където се провежда „Възродителният процес“, в по-изостанали или гранични части на страната: седемте окръга с „относителен излишък“ са тези с компактно турско население142, а обявените с недостиг са в западната и в гранична периферия (Северозападна България, Западният район, включващ Кюстендилски, Пернишки и Софийски окръг, както и отделни селища другаде). Същевременно се организира кръстосано движение на учащи се, специалисти и висококвалифицирани работници, при което от районите с турско население се извеждат ученици, а там се привличат външни квалифицирани кадри. Това се постига с откъсване на местните турски елити и подмяната им от българи. Накрая, програмата предвижда и вътрешноокръжни размествания на работна сила (общо на 57 000 души до 2000 г.), които (без да са указани изрично) следва да доведат до декомпактификация на турските общности. Г

ПМС 5/1986 декларира (такъв е повикът на деня), че задачите ще се осъществяват „с икономически средства за въздействие и чрез създаване на други благоприятни условия“. Всичко обаче говори, че става дума за целенасочено етническо прекрояване на работната сила (и съответно населението) в страната. Издава го първо лексиката на текстовете и на отговорните лица: най-мекият термин в документите е директивно натова реният пренасочване, а в предварителното и последващите обсъждания на документа, където езиците са съвсем развързани, се говори как това население да бъде изведено, извадено, измъквано, вземано, давано, подавано, размествано, придвижвано или разсредоточвано; как работна ръка да се подаде в съответния окръг… (Единствено плановите органи на моменти използват по-евфемистичния термин миграция, а не преселване.) Издайнически са и подробностите в програмата, привеждащи конкретни адресни разчети за предвиденото шахматно движение от окръг в окръг (както и вътре в окръзите). Те много повече приличат на депортиране или военен наряд ,отколкото на прогноза за свободно движение на работна сила под въздействие на икономически стимули. Че ще се разчита на силови методи, се вижда и от важната роля, отредена на Строителни войски. Преминаването през този военизиран корпус открай време е използвано като асимилационна центрофуга, а в случая е записано, че в тях ще се оттичат и впоследствие задържат или преразпределят част от младежите (13 850 до 1990 г.), идващи от окръзите – донори на работна сила. Заключението не оставя съмнение относно връзката с „Възродителния процес“ на пакет от мерки, който пряко засяга около 10% от българското население: след изреждането на очакваните от постановлението чисто стопански ефекти е направено ритуалното политическо заявление, че то „ще развие и укрепи още повече морално-политическото единство на нацията“. Цената на мерките по груби оценки е около 250 млн. лв. за петилетката (до 1990 г.).1

Дискусията по проекта за постановление145 недвусмислено проявява неговия политически характер. Икономическото му измерение е изговорено дежурно, оставено е на заден план и е сведено до изтърканите призиви за по-ефективно управление, за нови, по-силни стимули, за осигуряване на по-висок жизнен стандарт и облекчаване на условията на труд. Но че става дума за основна политическа цел точно година след смяната на имената, е декларирано в прав текст от Гrigor. Стоичков: „задачата, която е поставена, не е лека. Ние нямаме опит в това отношение. Аз искам да повторя, това да се разбере и да го кажете на първите секретари, че ние с това постановление не можем и не искаме да решим въпроса с трудовите ресурси. То има друга задача – политическа, която, мисля, ви е добре ясна. А недостиг на трудови ресурси в България има… Целта е разсредоточаването на това население, това е целта… (курсивът е мой, Р. А.)

Същото подреждане на приоритетите е изложено от другия спускащ директивата функционер, който е със значително по-нисък ранг (Стефан Досев от Комитета по труда и социалното дело). Той я резюмира като „план за изпълнение на решенията на Политбюро за организирано двупосочно движение на трудовите ресурси и пропорционалното им разпределение на територията на страната. С тях се цели да се придаде планомерен характер на това движение. Общо за страната се очертава необходимостта предимно с икономически средства да се въздейства на близо 9% от населението за придвижване на част от него в посока, съответстваща на политическите цели и потребностите, породени от социално-икономическото развитие на страната… При организацията на това движение… трябва да се решат широк кръг от задачи с политически, икономически и социален характер“147. По-нататък Досев заявява, че „първото съображение е политическо… Самото възстановяване на българските имена още не означава, че е възстановено българското съзнание (курсивът е мой, Р. А.). Това ще бъде сравнително продължителен процес. Необходимо е да се осигурят условия за труд и бит на част от активното население и подрастващите поколения от това население в нова, здрава българска среда. Възниква политическа потребност от добре обмислено, планирано и икономически, организационно-политически осигурено разместване на част от въпросното население с оглед да се разпръснат компактните маси, които взаимно си влияят и задържат по-нататъшното развитие на Възродителния процес (курсивът е мой, Р. А.). Същевременно предвижда се в тези окръзи и селищни системи да се насочат висококвалифицирани специалисти и работници от централните части на страната“

Любопитно е, че са приведени и аргументи от чужди асимилаторски „добри практики“ (както тогава е прието да се казва – „челен опит“). Позовавайки се дори на лични спомени, представителят на Силистра Димитър Михайлов искрено се тревожи, че България изостава в това отношение, и предлага обръщане на потоците – не изселване, а българско заселване сред турците. „На мене ми се струва, че ние в България нямаме опит в това отношение. Става дума за политическата страна на въпроса. Аз трябва да ви кажа, че румънците в Добруджа, за да асимилират българското население, не го караха да напуска района, а обратно – заселваха в селата, в които бе българското население, каракачани и го накараха… за 27 години… включително и аз, който бях на 6 години тогава, да научи румънски език. Защото принудително не се разрешаваше на българското население дума да продума на български по улиците и въобще подходът е съвсем друг. Сега Израел не праща арабите оттатъка, а праща израелци на арабска територия.150 Ние казваме, че търсим политически път да решаваме проблема, но примерно в Кърджалийски окръг ще остане другото население… кой ще го учи на български език. Досега нашата политика е била такава – турците – български турци, равноправни граждани. Сега вече… те са българи и трябва да говорят български, да се обличат по български и т.н. и поведението на българското население, провеждането на нашата политика е вече друго

Тези притеснения са колоритен израз на линия, защитавана от почти всички представители на окръзите с компактно турско население. Мнозинството от тях открито възроптават срещу перспективата за изселване на население от техните територии. Пратеникът от Хасково възразява, че там имат почти само смесени села (не повече от 6 – 7 компактни) с такова население (не смее да го назове дори евфемистично), че програмата „СтранджаСакар“ се е провалила (от 663 заселени 89 са напуснали, а изселилите се от окръга са по-голям брой), че и така срещат трудности с отглеждането на тютюна.152 От Толбухин (Добрич) възприемат мерките като поредната безсмислена инициатива и са недоволни, че тя идва, след като са превърнали компактните села в образцови и в тях са открили много цехове. Хората могат да бъдат преместени оттам само „с оръжие“, а обезлюдяването на цели селища с инфраструктурата им и опитите за заселване биха били голяма greshka.

Обратно, налагащите програмата функционери (Григор Стоичков и Стефан Досев) преповтарят обичайните партийни упреци срещу „местничеството“, заплашват с икономически санкции всяка съпротива и поставят политическа червена линия пред допустимите отклонения и съмнения. Г. Стоичков натъртва, че „понеже сме докарали донякъде [задачата], трябва да я доведем докрай. Това е политическа задача и [тя] засяга всички селища. Ние можем да обсъждаме с вас само един въпрос – за вътрешно разместване дали можем да го направим. Но ние тази компактност която имаме сега трябва да се разбере, че няма да я търпим. Това е твърда линия. Ние можем тука да видим при вас и за Хасково какви са възможностите за вътрешни размествания. Ние не считаме, че за някои окръзи само с вътрешно разместване може да се оправят нещата… Още веднъж ще разгледаме цифрите. Ще видим какви са действително вашите вътрешни възможности за вътрешно разместване… Най-добре и най-лесно за нас като правителство, ако може вътрешно да се разместят. Но явно е, че в Кърджали, в Шумен, в Търговище това не може да стане, там трябва да се изважда (курсивът е мой, Р. А.) население“

Надига се и лобизъм за приемането на допълнителни селективни стимули. Характерен в това отношение е натискът от първия секретар на Окръжния комитет на партията в Габровски окръг Трифон Пашов, адресирал исканията си направо до Тодор Живков.159 Проблемът е, че в двата големи града на окръга (Габрово и Севлиево) вече има около 2000 временно пребиваващи турци от предишни години, че ПМС 5/1986 предвижда в Габровско да се „пренасочат“ нови 4350 турци от Кърджалийско и Лудогорието, но в същото време не разрешава те да се установяват в окръжните и по-големите градове, където именно са основните нужди от трудови ресурси. Предложението, което изменя буквата и духа на постановлението, е на заварените временно пребиваващи да бъде даден достъп до неговите привилегии, а действието му да се разпростре и върху Габрово и Севлиево. Т. Пашов постига частичен успех160: промяната на документа разрешава на временно заселилите се в тях между 1 май 1985 и 1 март 1986 г. да ползват облагите, ако се установят постоянно и поемат съответните задължения

Чуват се възражения срещу вътрешното разместване (разбира се, не от принципно несъгласие с идеологията и методите на „Възродителния процес“), констатации за пълно разминаване с предварителните бройки, недоволство от безсмислеността на предприетото. По-леки за изпълнение изглеждат задачите за временно изселване. Пренасочването се очертава като смес от икономически стимули и военно-партийна принуда, преплитане между периметрите на силово въздействие (което среща реални бариери) и на „свободно“, полупазарно поведение (сблъскващо се с друг тип ограничения). Хибридността е неизбежна при заложената двойственост и неравнопоставеност на изходните цели, където политическите намерения са водещи, а опитите за решаване на икономически въпроси (национални обекти; трудовите ресурси по региони) – второстепенни

От съвещанието се вижда, че постоянното заселване е възприемано от турското население (със съответните страхове и реакции) като депортиране. Присъстващият участник в съвещанието от Шумен твърди например, че трайното заселване е най-трудната задача, че първата стъпка вероятно трябва да е „временно пренасочване“ и че „когато им се спомене за трайно пренасочване“, хората се плашат“.164 От Хасково докладват, че „когато им се постави въпросът за оставане, те, без преди да са искали, сега вече искат да се завръщат… Трябва много по-голяма активност от страна на приемащите окръзи. След като е изяснена задачата кои хора от кои селищни системи къде да отидат, ние им предлагаме, но те питат: „Защо да отидем“, „Тук си имаме къщи и т.н.“ Сливенският представител свидетелства за инстинктивния страх, подозрение и интуиция за депортация: „беше ни разрешено да проагитираме временно пребиваващите [за трайно заселване]. В резултат на нашите агитации провалихме задачата. Те си отидоха… Като стане дума за договор, се стъписват“167. Същото се случва в Габровски окръг, където след поканата към турци от Кърджалийско за постоянно установяване се завръщат 210 семейства, живели в Габрово над десет години

Събраните в Таблица 9 споменати по време на обсъждането данни доказват неуспеха на намерението да се организира трайно изселване от районите с компактно турско население. Поне през първата година от действието на постановлението пряко задвижените от него потоци не са по-различни от онези, генерирани от други мерки

Демографската статистика от своя страна на пръв поглед говори, че общите тенденции са в желаната от партията посока. Според споменатия понапред доклад до Народното събрание от 1991 г.179 прирастът на населението през 1985 – 1989 г.180 в 39 от 54-те общини със значимо турско население е отрицателен. Разгледан по компоненти (числата са само за 1988 г.)., естественият прираст в 38 от 54-те общини е положителен, а миграционният баланс в 40 е негативен. При това в около 1/3 от общините миграционният отток неутрализира естественото нарастване, а в 14 се наслагва към естествения спад на населението. Преобладаващият брой общини следователно се обезлюдяват. Но в случая по-важна е не изходната точка, а дестинацията. Данните показват, че напускащите се насочват главно към по-големите селища в същите „смесени“ райони, особено към съответните окръжни градове.182 А съвсем не това е търсено от демографските инженери, които с цялата изградена тежка организация по ПМС 5/1986 желаят извеждането, финото и насочено разсредоточаване на турците в българска среда.

Обобщаващата оценка на самото държавно ръководство за постигнатото в течение на първата година от действието на постановлението е за неуспех по крайните цели. Плановите органи признават, че предварителните разчети са били неточни както за броя, така и за посоките на движение на населението.183 Водещият съвещанието го закрива с преценката, че е извършена огромна работа, но резултатите са твърде скромни и неадекватни на положените усилия.184 Според него успехите в междинната задача (временното изселване е отчетено като „вече регулирано“) и в палиативните мерки (вътрешноокръжни размествания) не удовлетворяват. Та нали, по думите на един от участниците, те не са нищо повече от това „да вземем временно хора, които да ни свършат някаква работа“… А истинският, радикален замисъл изглежда все още недостижим: „тези хора [да] намерят постоянна работа, постоянно пребиваване и постоянно живеене, и то там, където обществото има интерес те да бъдат насочени (курсивът е мой, Р. А.)“; да се формира класическата емигрантска верига, при която най-важни „ще бъдат първите отзиви и реакции на постоянно заселилите се и какво те ще предадат на своите земляци от окръзите, които предстои да бъдат пренасочени“

Миграцията (като неин потенциален контингент се определят предимно младежите между 15 и 20 г.) „на първо време следва да създава условия за изземването на по-голямата част от естествения прираст на населението“ в тези райони, но в тях „трябва да остава младо поколение“. Необходимо е започнатото да се утвърждава чрез „постепенното постоянно заселване на сега работещите по временни договори в промишлеността, селското стопанство и строителството“. Същевременно насочването на турското население в обезлюдени или обезлюдяващи се населени места в страната е определено като погрешно, „тъй като компактният характер на масата ще се запази и ще се промени само териториалната локализация на проблема“. Отново се набляга на познатия „обратен миграционен процес“ от вътрешността, т.е. на размиването на съществуващите компактни общности. А поредната модна спасителна формула на успеха е „широко отваряне“ на тези райони „към развитите териториални единици в страната, като между тях се установят трайни и ефективни икономически, демографски и културни връзки“

Прониква разбирането, че опитите за реално изваждане на малцинствените райони от икономическата изостаналост и за стабилно прекрояване на картата на турското население в пределите на страната не водят до трайно решение. Вътрешното разселване е безперспективно, защото турците са все още тук, с всички произтичащи проблеми, и затова трябва да се търси терминално, каквото е само това зад граница. И когато след две години и половина властта ще си въобрази, че необходимите условия са налице, тя бързо ще се хвърли към онова, което привижда като възможност за окончателно решение на тормозещия го етнически въпрос.

Yer	Toplam rakam	SSCB'ya işçi olarak gidenler	Diğer illere işçi olarak gidenler
Kırcaali	28 300	10 800	17 500
Yukarı Cuma	11 550	1 850	9 700
Razgrad	10 500	3 300	7 200
Eski Cuma	9 400	2 150	7 250
Şumnu	8 950	1 950	7 000
Hacıoğlu Pazarcık	8 700	1 150	7 750
Hasköy	5 990	2 000	3 990
Silistre	3 900	900	3 000
Toplam	103 290	23 800	79 490

1984-1989

Asimilaysona karşı gelen Türkler, Bulgaristan'ın farklı bölgelerine sürülmüştür. Özellikle Belene toplama kampı kapatıldıktan sonra, neredeyse bütün Türk esirler Kuzeybatı'ya (az sayıda insan ise Pernik'e) gönderilmiştir. Zeynep Zafer, anılarında, neredeyse her Kuzeybatı köyünde bir veya iki sürgün edilen insanın olduğunu belirtmiştir. Türk yazar Hasan Ocaklı bunlar biri olup, 1988 yılında Vidin'in Drenovets köyüne yerleştirilmiştir. Orada, yaşadığı hüzünden dolayı Bülbülün düşlediği yalnız kuru bir dal adlı şiirini yazmış ve sürgünün acılarından bahsetmiştir. Sürgün edilen bazı Türk aydınlar; Ömer Osman Erendoruk (İvraca'nın Roman köyüne), Nuri Turgut Adalı (Vidin'in Skomlya köyüne), Bulgaristan'da İnsan Haklarının Korunması için Demokratik Birliğinin kurucusu Sabri İskender (İvraca'nın Kameno pole köyüne), Birliğin başkanı Mustafa Ömer (İvraca'nın Komarevo köyüne), başkan yardımcısı Ali Ormanlı (İvraca'nın Draşan köyüne) ve Kırcaalili Türk öğretmen Ahmet Bekarov (Kutlu Viçe'nin Botevo köyüne) gibi isimlerdir. Bu tarz ceza sürgünleri bir demografik değişikliğe yol açmamıştır ve tam olarak sayılarının ne kadar olduğu bilinmemektedir. Bulgaristan İçişleri Bakanlığının iddiasına göre 314 Türk, bir ay veya üç yıl için ülkenin farklı bölgelerine sürülmüştür.

Şubat-Mayıs sürgünleri

20 Mayıs gününde, yaklaşık 170 Türk lider yurtdışına sürülmüştür. Mayısın son günlerinde 1,000 Türk lider Avustruya ve Yugoslavya gönderilmiştir. Viyana '89 organizaysonun kurucusu olan ve Mayıs protestoları sırasında bir çok etkinlikte bulunan Avni Veliev, 24 Mayıs günü Avusturya'ya sürgün edilmiştir. Hasan Ocaklı, 25 Mayıs günü aniden evinden alınıp, Viyana'ya sürülmüştür. 31 Mayısta 238 Türk sınır dışı edilmiş, bunların 160 Viyanaya, 78 ise Belgrada gitmek zorunda kalmıştır. Mayıs ve Haziran'ın ilk günlerinde, yurt dışına sürülenlerin 4,000-10,000 olduğu tahmin edlimektedir. BunlarIn arasında Hüseyin Memişoğlu da vardı.

Eylül-Kasım tehcirleri

1 Eylül 1989'da alınan bir kararla, Kuzeydoğu ve Hasköy Türklerini, Kuzeybatı'ya enterne edilme süreci başlamıştır. Karar, bu bögleleri Bulgarlaştırma ve Türklerin, Bulgarların yoğun olarak yaşadığı bölgerde olarak, Asimilasyon sürecini daha çabuk benimsemesini hedefliyordu. Batı Rodoplar'da, özellikle Türklerin yoğun yaşadığı Çelikli, Grahotna ve Dövlen gibi yerlerde ise tehcir yerine, erkek nüfus Slivnitsa'daki amele taburuna götürülmüştür. Tehcir edilenler; Türkiye pasportu olan, fakat Türkiye'ye göç edemeyen, Mayıs olayları esnasında baş gösteren, rejime ve Asimilayson sürecine karşı gelen, Türkiye'den dönmüş fakat doğduğu yerde değil, başka bir şehirde yaşanları kapsıyordu. Yerlerine ise, 'en Bulgar' olarak sayılan, Bulgar milli düşüncesi güçlü olan ve komünizm karşıtı olmayan etnik Bulgar Hristiyanlar getirilmiştir. Daha fazla Bulgar nüfusunu kolaylıkla Türk bölgelerine çekmek için; yeni gelenlere konut, büyük faizsiz krediler ve üniversitelere daha kolay giriş temin edilmiştir. Diğer yandan ise Türkler herhangi bir uyarı almadan evlerini bir kaç saat içinde, Bulgar milisleri ile terk etmek zorunda kalmıştır. Bir çoğu yanına en önemli ihtiyaç maddelerini almış, bazıları ise su bile alamadan ülkenin diğer ucuna gitmek zorunda bırakılmıştır. Bazıları geldikleri yerlerde yeterince ev bulunmadığı için, okulların spor salonlarında kalmıştır. Asıl planda 68 kamyon ile gitmeleri gerekirken, sadece 6 kamyon kullanılmıştır.

Tehcirler, komünist düzenin düştüğü 10 Kasım'a kadar devam edip, toplamda 2263 Türkü kapsamıştır. 488'i Sofya bölgesine, 708'i Kutlu Viçe bölgesine ve geri kalan 1067'si Lofça bölgesine gönderilmiştir. Sadece Eski Cuma bölgesinden 68 asile göç ettirlimiştir. Arşiv belgelerinde, Türklerin yerli nüfusun %8 geçmeyecek bir şekilde dağıtıldığı anlaşılmaktadır. Yugoslav sınır bölgesine ve su havzalarına yakın olmamaları diğer bir önemli detaydır. Asimilayson sürecinin ruhuna uyarak, hiçbir belgede Türk sözü geçmemektedir, ve bunun yerine Türklere, 'Türkleşmiş Bulgarlar', 'Türkçe konuşan Bulgarlar', 'İslamlaşmış Bulgarlar' gibi tabirler kullanılmıştır.

Olay, Büyük Göç ve Asimilasyon sürecinin gölgesinde kalarak, üzerine çok durulmamıştır. Fakat Bulgaristan'ın en popüler Türk gazetesi olan Yeni Işık (Bulgarca: Нова светлина) bu konu ile ilgili 18 Aralık 1990'da makale yazark, mağdurların hikayelerini kaleme almıştır. Eski Cumalı Violeta Marinova, 20 günlük bebeği ve kayınpederi Atanas ile sadece bir kaç saat içinde gitmek zorund kaldıklarını, yanına sadece 3 kavanoz yoğurt alabildiğini anlatmıştır. Başka bir Türk kadını, Akbunarlı Neli Milanova'nın anlatımına göre, iş yerinde polislerin geldiğini ve böbrek yetmezliği olan eşi İvan'ı pijamalarla hastaneden çıkarıp, Kuzeybatı'ya enterne edildiklerini söylemiştir.